За дворец на първия български княз е определен някогашният турски
конак.
На снимката - сградата на конака и намиращата се в съседство Челеби
джамия непосредствено след Освобождението.
В периода 1880-1882 г. Дворецът е основно преустроен и разширен.
Съборена е Челеби джамия, оформена е градината,
издигната е оградата, построени са караулното помещение и дворцовите
кухни към площад "Александър I".
Гравюра от
1885 г.
Дворецът
от
въздуха,
вижда
се
североизточното
крило, издигнато в периода 1893-1895 г. от арх.
Грюнангер.
Дворецът през 1885 г. Поглед от площад "Александър I" към западната
порта.
Изглед от 30-те години, градината вече е израснала в гъст парк.
Източната порта към бул. "Цар Освободител", в дъното - площад
"Александър I" и ул.
"Търговска"
След 1944 г. Дворецът е възприеман
като символ на омразния на новата
власт "монархо-фашизъм". Съществуват планове той да бъде
разрушен, а на
негово място да се издигне монолитен Общински дом. За щастие
архитектурните качества на сградата надделяват над
идеологическите
съображения. Постройката е запазена, но през 1946 г. е премахната
оградата и
съществуващата в нейните рамки градина.
Изграждането на съвременния площад пред Двореца
Софийското Ларго в градеж, в ляво все още стои хотел Юнион Палас
днес
Новото лице на района - като
контрапункт на монархическия символ е издигнат мавзолеят на Георги
Димитров.
