Сегашната столица на България -
София, е един от най-старите градове на Европа. Град с хилядолетно
минало, той преживява бурните исторически събития на Балканите, но
животът в него не секва нито за миг. С документална точност и
добросъвестност, с талант и майсторство Й. Обербауер рисува древния
град през 80-те и 90-те години на миналия век. Днес, когато градът е
променен неузнаваемо и много от обектите на художника са безвъзвратно
изчезнали, неговите забележителни акварели и графики са свиден спомен
за миналото на София.
Йозеф Себастиян Обербауер е роден през октомври 1853 г.
в алпийското градче Санкт Леонхард - Австрия, в чиновническо семейство.
Начално образование получава в родния град, а гимназия завършва в
Инсбрук. Проявява склонност към рисуване още в детските си години. При
завършване на гимназията с отличие получава и награда като художник.
Мечтае да учи в художествена академия, но по настояване на баща си
записва инженерство. Три години по-късно, поради смъртта на бащата,
прекъсва следването си. Намирайки се в тежко материално положение, със
свито сърце, той предлага на общината в град Грац, където е студент,
някои от своите акварели, отразяващи старата част на града. Посрещнати
добре, те са откупени веднага. Окуражен от успеха, Обербауер се записва
в художествената академия, където в продължение на две години учи
рисуване при изтъкнати художници В крайна оскъдица и мизерия. Прекъсва
следването си. Учителствува известно време. Опитва се отново да
продължи образованието си, но не успява. През 1889 г. идва в България и
се установява в София. Постъпва на работа като техник в Кадастралното
управление на Софийската община и участвува в изработването на първия
кадастрален план на София. След завършване на плана, постъпва в
Дирекцията за строеж на държавни железници и пристанища. Поради
съкращение на щата, напуска и се връща в общината, където работи до
края на живота си.
Озовал се в столицата на неотдавна
освободената от османско иго България, 36-годишният Йозеф Обербауер
наблюдава с будно любопитство и с творчески интерес архитектурните
забележителности и живота на София. Професионалните му задължения по
благоустройството на заварения от него град с ориенталски вид, стара
българска архитектура и древни развалини, му дава благоприятната
възможност да пресъздаде художествено и почти документално вярно, със
завидно майсторство атмосферата на стара София в първите години на
нейния свободен живот като
столица на страната. Освен
документалната си точност и художествено въздействие неговите
картини разкриват остра наблюдателност и вникване в същността на
обектите, в типично българското им звучене.
Превърнал България в своя втора родина, Й. С. Обербауер оставя
значителна сбирка от творби, отразяващи живота и облика на стара София,
архитектурата на църкви, манастири, ханове, улици, чаршии,
археологически обекти и др., някои от които вече не съществуват.
(По "София в акварелите на
Обербауер", издание на ДИ "Септември",
София; 1983 г.)

София 1877 г.

София 1907 г.
Къщата, в която е квартирувал граф Н. П. Игнатиев