Оцветена картичка с базиликата "Света София" и околността, второто десетилетие на века


Изглед от 20-те години


Поглед към храмовете "Света София" и "Свети Александър Невски", 1917 г.


Поглед към храмовете "Света София" и "Свети Александър Невски", 1917 г.


Поглед към храмовете "Света София" и "Свети Александър Невски", вляво е улица "Московска", 1917 г.


Изглед от края на 20-те години




Площадът, 20-те години


Храмът "Св. София", края на 30-те години


Градината при храма "Света София", началото на 40-те години


Градината при храма "Света София", началото на 40-те години


Градинката пред "Света София" и част от улица "Московска"


Чешмата с фигура на Свети Георги Победоносец в градината при храма "Света София", 30-те години


Паметникът на Незнайния воин в неговия оригинален вид, дело на скулптора Андрей Николов, открит през 1936 година.


Височината на паметника е 5,70 м, дължината - 12 метра.
На лицевата страна на постамента е изписано: "На загиналите за родината вечна слава".


Скулпторът Андрей Николов в ателието си с лъва, изработен за паметника на Незнайния воин


Лъвът от паметника на Незнайния воин, заточен извън София край шосето за Пловдив (приблизително срещу парка Врана),
снимка вероятно от 60-те години








Площадът в началото на 40-те години


Пространството пред храма "Св. Александър Невски", началото на 40-те години


Пространството пред храма "Св. Александър Невски" след бомбардировките


Пространството пред храма "Св. Александър Невски" след бомбардировките

Ако нашата страница прави деня ви по-интересен, можете да ни подкрепите с дарение тук!

Поставяне на витошка скала на гроба на Иван Вазов, 1926 г. - повече тук


Панихида на гроба на Вазов, септември 1928 г.


Ученици от прогимназията "Иван Вазов" на гроба на поета


Панахида за Вазов на 22 септември, деня на неговата кончина


Държавната печатница и храмът "Св. Александър Невски", второто десетилетие на века




Поглед от камбанарията на храма към Държавната печатница и покрайнините на София


Поглед към Художествената академия и сградата на Университета, 30-те години


Художествено-занаятчийската изложбена зала. Построена е през 1937 г. и е срината по време на бомбардировките.


Художествено-занаятчийската изложбена зала дело на архитект Виктория Ангелова-Винарова




Изглед от началото на 40-те г.


Поглед към храма "Свети Александър Невски" от градината при Народното събрание, 20-те години


Пространството между Народното събрание и храма след бомбардировките

Поглед от Университета, около 1930 г.
 

Поглед от 30-те години, вижда се и Художествено-занаятчийската изложбена зала в строеж

Изглед от началото на 40-те години

Поглед от пространството между сградата на БАН и Народното събрание, 1917 г.


Храмът "Свети Александър Невски", фотографиран около 1930 г.


Поглед от пространството между сградата на БАН и Народното събрание, началото на 40-те г.


Поглед от пространството между сградата на БАН и Народното събрание, началото на 40-те г.


Поглед от пространството между сградата на БАН и Народното събрание, края на 40-те г.


Сградата на Българската академия на науките, 1930 г.

Сградата на Светия синод, 20-те години


Пространството пред храма "Св. Александър Невски" след бомбардировките, вижда се опожарената сграда на Светия Синод








В годините на Първата световна война златните кубета на храма "Св. Александър Невски" са покрити с платнища.
Целта вероятно е да се скрие блясъкът им, за да не служат те като ориентир за вражески аероплани.
На снимката се вижда и германският цепелин, посетил София през 1915 г.


На 16 октомври 1929 г. „Граф Цепелин” се появил в небето над града около 9 часа преди обед.
Хиляди любопитни наводнили отрано улиците и площадите в очакване да видят 236-метровото туловище.
Цепелин над София, 1929 г.


След появата си „Графа” се снижил, като първо преминал над царския дворец и се насочил към катедралата „Свети Александър Невски”.


Това е втората среща на софиянци с цепелин


След две обиколки над столичните покриви и без да се приземява, „Графа” си взел сбогом със софиянци и към 12 часа продължил по пътя си