Пространството пред Военния клуб в началото на века.
След Освобождението за кратко там е разположен разсадник, след което мястото запустява.

  През 1914 г. ефорията Христо и Евлоги Георгиев обявява конкурс за сграда на Народната библиотека и Народния музей,
която трябва да бъде построена на този парцел. Направен е изкопът за основите на сградата, но войните водят до
изоставяне на строежа. Така дълги години мястото остава заградено и неугледно за неудоволствие на столичани.
 Източник на снимката.

Най-после, през 1927 г., мястото е оформено и е открита новата градина, която да краси монументалната сграда на Военния клуб.

Интересен факт е, че и днес същестуващата вдлъбнатина в релефа на градината е остатък от някогашния строителен изкоп.


.Градината в първите години след направата й, дърветата са все още млади фиданки.


"И стана чудо! Събориха оградата, посадиха зелени моравки, гиргини и купове мак и поставиха скамейки.
Голяма плачуща върба увисва клони редом със строен бор и широколистни храсти. Създадоха малко слънчево
игрище с въртележка за най-малките и поставиха надпис: "Децата са живата ураса на градините".

Поглед към Руската църква през 1930 г. Тази картичка представлява силно ретуширан вариант на горната снимка.

Изградена е й чешма, украсена с бронзова фигура на момче от скулптора В. Зидаров

Градината през 40-те години. Виждат се и фигурите на двете сърнички, дело на същия автор.

Поглед над градината, 30-те години.