Поглед от Орлов мост към Народното събрание


Мостът е построен през 1891 г.

Кооперациите Асеновец и Царевец, 30-те години






Пресечката с бул. Евлоги Георгиев, началото на века


Орлов мост, на фона се вижда къщата на Борис Хаджи Калчов


През 30-те години сградата става американска резиденция

В началото на 40-те тази част от булеварда вече е застроена с нови кооперации

Вижда се и къщата на Сърмаджиев, построена от арх. Грюнангер през 1903 г., по това време вече турска легация


Поглед от кръстовището с бул. Фердинанд (днес бул. Васил Левски) в посока Орлов мост, началото на века

Мястото е било предназначено за нов царски дворец на Фердинанд, но поради войните и неговата абдикация
плановете не се осъществяват. През 1934 г. тук е оформена Царската детска градина. Красивата ограда е
демонтирана през 50-те години, а на това място е издигнат паметникът на Съветската армия.

Университетът "Св. Климент Охридски"

Изкопът за бъдещата сграда на Софийския университет.
Основният камък е положен през 1924 г.

Новостроящата се сграда на Софийския университет, вдясно - къщата на Димитър Яблански

Конкурсът за сградата на Ректората е обявен през 1906 г. Печели го френският архитект Анри Бреансон.
Строежът обаче се забавя и през 1920 г. арх. Миланов преработва проекта.

Сградата е завършена през 1934 г. Фигурите на братята дарители са изработени от Кирил Шиваров.

Вдясно се вижда и университетската библиотека по проект на архитектите Васильов и Цолов. Построена е в периода 1930-34 г.

днес


Сградата на Софийския университет, поглед от Народното събрание

Булевард Цар Освободител между Университета и Народното събрание


Паметникът на българския летец


Поглед от Университета, на преден план ъгълът на бул. Фердинанд и Цар Освободител


Поглед от Университета към къщата на Яблански
днес

Домът на Димитър Яблански е изграден по проект на арх. Грюнангер през 1906-7 година

 

Площад Народно събрание, поглед от Софийския университет

Площад Народно събрание

Министерството на външните работи, днес централната сграда на БАН

Къщите на Иван Естатиев Гешов и д-р Славчев

Домът на Иван Евстатиев Гешов, по проект на арх. Грюнангер. Сградата е разрушена при бомбардировките.
По-късно в запазения партерен етаж се настанява Музеят на революционното движение.
Днес на нейно място е изграден бизнес център. Източник на снимката

Софиянци празнуват падането на Одрин през 1913г.

днес     днес  

Италианската легация, която по-късно става австрийска.
Двете представителства сменят сградите си след Първата световна война.

Италианската легация около 1930 г. По-рано в тази сграда е разположена австрийската легация.
Повече подробности и снимки от вътрешността вижте тук)

Цар Освободител около 1890 г. Военният клуб все още липсва.

Същото място, двадесетина години по-късно. В средата се вижда Картографският институт.
днес

Военният клуб

Сградата на Военния клуб е завършена през 1907 г. По проекта работят арх. Колар и арх. Лазаров.

Колонадата на Военния клуб

Градината пред Военния клуб

Писателското кафене

Въпреки огромното си културно и исторически значение, кафенето е разрушено през 1977 г, днес

На преден план се вижа празният парцел, на който ще бъде издигната Руската църква

Руската църква "Св. Николай Чудотворец"

Сградата е завършена през 1914 г. по проект на арх. Михаил Преображенски

Поглед към Чиновническото застрахователно дружество.
Сградата е открита през 1926 г. и дълги години остава най-високата в София.
 

"На ъгъла срещу източната врата на двореца беше Министерството на финансите със своето отделение за българските
държавни железници. Съседно до Министерството на финансите, в зданието, което беше съборено, за да се построи
новият хотел "България", бяха книгоиздателството и печатницата на Иван Говедаров и книговездницата на Т. Драгиев.
По-късно инергичният левантинец Порчело откри тук заведението "Алказар".

Гранд хотел "България"

Сградата е построена между 1935 и 1937 г. по проект на архитектите Белковски и Данчов




В дъното - портите на Двореца


Източната порта на Двореца с караула


Портите на Двореца